3 jul 2007, 20:22

Утеха 

  Poesía
5.0 / 2
940 0 4

На Тани


Сърцето си ти дадох, забравяйки за себе си,
за болката, в душата ми стаена...
Сега тъгувам, отново наранена,
а мислите ми все към теб летят...

Ще разговаряме ли някога отново?
Ще мога ли щастливо да се смея?
Ще казваш ли ти името ми нежно?
Ще зърна ли искрящите очи?

В мечтите си те свързвам със морето...
и синята му, крехка красота...
Разбирам, че отново си далече,
а аз оставам си сама...

Утеха ми е привилегия една,
че мога да се моля аз за теб...
да те прегърне цялата Любов
и да изпълни с много светлина
                           живота ти...
Прости!


03.07.2007г.

© Гергина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas