На Тани
Сърцето си ти дадох, забравяйки за себе си,
за болката, в душата ми стаена...
Сега тъгувам, отново наранена,
а мислите ми все към теб летят...
Ще разговаряме ли някога отново?
Ще мога ли щастливо да се смея?
Ще казваш ли ти името ми нежно?
Ще зърна ли искрящите очи?
В мечтите си те свързвам със морето...
и синята му, крехка красота...
Разбирам, че отново си далече,
а аз оставам си сама...
Утеха ми е привилегия една,
че мога да се моля аз за теб...
да те прегърне цялата Любов
и да изпълни с много светлина
живота ти...
Прости!
03.07.2007г.
© Гергина Петкова Todos los derechos reservados