3 jul 2007, 20:22

Утеха

  Poesía
1.2K 0 4

На Тани


Сърцето си ти дадох, забравяйки за себе си,
за болката, в душата ми стаена...
Сега тъгувам, отново наранена,
а мислите ми все към теб летят...

Ще разговаряме ли някога отново?
Ще мога ли щастливо да се смея?
Ще казваш ли ти името ми нежно?
Ще зърна ли искрящите очи?

В мечтите си те свързвам със морето...
и синята му, крехка красота...
Разбирам, че отново си далече,
а аз оставам си сама...

Утеха ми е привилегия една,
че мога да се моля аз за теб...
да те прегърне цялата Любов
и да изпълни с много светлина
                           живота ти...
Прости!


03.07.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...