3.07.2007 г., 20:22 ч.

Утеха 

  Поезия
806 0 4

На Тани


Сърцето си ти дадох, забравяйки за себе си,
за болката, в душата ми стаена...
Сега тъгувам, отново наранена,
а мислите ми все към теб летят...

Ще разговаряме ли някога отново?
Ще мога ли щастливо да се смея?
Ще казваш ли ти името ми нежно?
Ще зърна ли искрящите очи?

В мечтите си те свързвам със морето...
и синята му, крехка красота...
Разбирам, че отново си далече,
а аз оставам си сама...

Утеха ми е привилегия една,
че мога да се моля аз за теб...
да те прегърне цялата Любов
и да изпълни с много светлина
                           живота ти...
Прости!


03.07.2007г.

© Гергина Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??