ivtorinka (Иринка)
70 110
31 ago 2005, 15:13

Утеха 

  Poesía
852 0 1

Болката във мен не стихва,
тихо гасне моят ден.
Смърт от нейде се усмихва,
няма щастие за мен!


Сега,когато аз умирам
и страдам всяка нощ и ден,
приятелите стари не намирам,
а бяха някога до мен!


Само гълъбчето бяло
на прозореца отвън,
все стои над мойто бледо тяло,
тихо пази вечният ми сън!

© Иринка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми!Има смисъл,но имам една малка забелевка.В 1-ви и 2-ри куплет се повтарят по два пъти ден и мен..Би могло да бъде и по-звучно
Propuestas
: ??:??