Утеха

Poetry

1.1K 0 1

Болката във мен не стихва,
тихо гасне моят ден.
Смърт от нейде се усмихва,
няма щастие за мен!

Сега,когато аз умирам
и страдам всяка нощ и ден,
приятелите стари не намирам,
а бяха някога до мен!

Само гълъбчето бяло
на прозореца отвън,
все стои над мойто бледо тяло,
тихо пази вечният ми сън!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Харесва ми!Има смисъл,но имам една малка забелевка.В 1-ви и 2-ри куплет се повтарят по два пъти ден и мен..Би могло да бъде и по-звучно

2005-08-31T16:31:38+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0