Утеха

Aug 31, 2005, 3:13 PM

Poetry

939 0 1

Болката във мен не стихва,
тихо гасне моят ден.
Смърт от нейде се усмихва,
няма щастие за мен!
Сега,когато аз умирам
и страдам всяка нощ и ден,
приятелите стари не намирам,
а бяха някога до мен!
Само гълъбчето бяло
на прозореца отвън,
все стои над мойто бледо тяло,
тихо пази вечният ми сън!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Утеха

Искате да прочетете повече?

Random works