27 feb 2018, 20:57

Утеха 

  Poesía » Verso libre
476 0 2

Майчина целувка, когато сама си през нощта,

когат' до тебе нищо не достига - само зимната тъга.

И като дете в уплаха в пазвата ти се е свряла,

търсеща утеха, а всъщност търсиш я сама, нецяла.

 

И я откриваш пак у майчините длани,

дето сгряват твойте две оронени от сълзите страни

- и не тъгата, а утехата самата

крие се във най-чистите майчини очи.

 

Опряла о лицето си воал от аромата й,

сякаш потъвам аз във летен сън...

Заедно с кокичето отива си тъгата ми

и моля се с утехата ти по-силна да съм.

Отвън.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??