Утеха
Майчина целувка, когато сама си през нощта,
когат' до тебе нищо не достига - само зимната тъга.
И като дете в уплаха в пазвата ти се е свряла,
търсеща утеха, а всъщност търсиш я сама, нецяла.
И я откриваш пак у майчините длани,
дето сгряват твойте две оронени от сълзите страни
- и не тъгата, а утехата самата
крие се във най-чистите майчини очи.
Опряла о лицето си воал от аромата й,
сякаш потъвам аз във летен сън...
Заедно с кокичето отива си тъгата ми
и моля се с утехата ти по-силна да съм.
Отвън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Всички права запазени
