9 nov 2006, 11:16

Утешение към Лъки!

  Poesía
737 0 9



Привърших Лъки, втори том за теб,
прислугата когато ме покани
и ето, с мене идва Феб -
да разтълкува думи неразбрани...

Излъгал тe приятелят предраг
и ти му мяташ черната верига,
но не с нож, а с етикет на враг,
че тътриш чуждата интрига.

Но защо остава анонимен
и как така сравняваш го с Юда -
с един замах мигът интимен
се срива само под принуда!?

В книгите аз всичко съм описал -
подробно, мило, откровено:
конкретното е с ясна мисъл,
която пази всичко съкровено.

Затуй спокойно! Нямам вяра
на лепнатите, чужди етикети -
интригата остава си за мяра
на хора, мислещи, че са поети.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Христо!
    Ако приятелите не се предаваха, как щеше да съществува предателството?!
    Поздрав!
  • Здравей, Роси! Ама защо си ми изтрила съавторството от този коментар? Хубава работа!? Но такъв дебат му ударихме на това предателство, пардон приятелство!
  • Здравей, Ласка!
  • Към Креми!
    Съгласен съм, но така да запее, че и другият да похване в същия ритъм, нали?
  • Много хубав стих, Валери!!! Поздрави!!!

    Приятелите не се предават. Иначе не са били такива.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...