9.11.2006 г., 11:16

Утешение към Лъки!

738 0 9



Привърших Лъки, втори том за теб,
прислугата когато ме покани
и ето, с мене идва Феб -
да разтълкува думи неразбрани...

Излъгал тe приятелят предраг
и ти му мяташ черната верига,
но не с нож, а с етикет на враг,
че тътриш чуждата интрига.

Но защо остава анонимен
и как така сравняваш го с Юда -
с един замах мигът интимен
се срива само под принуда!?

В книгите аз всичко съм описал -
подробно, мило, откровено:
конкретното е с ясна мисъл,
която пази всичко съкровено.

Затуй спокойно! Нямам вяра
на лепнатите, чужди етикети -
интригата остава си за мяра
на хора, мислещи, че са поети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Христо!
    Ако приятелите не се предаваха, как щеше да съществува предателството?!
    Поздрав!
  • Здравей, Роси! Ама защо си ми изтрила съавторството от този коментар? Хубава работа!? Но такъв дебат му ударихме на това предателство, пардон приятелство!
  • Здравей, Ласка!
  • Към Креми!
    Съгласен съм, но така да запее, че и другият да похване в същия ритъм, нали?
  • Много хубав стих, Валери!!! Поздрави!!!

    Приятелите не се предават. Иначе не са били такива.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...