... Боже, ти създаде Светлината -
да огрява хората, Земята...
Още щом зора се зазори,
радват се и птици, и треви...
Съмва се... И колко е красиво!...
Радвайте се, че сме още живи!...
Дишай и усещай утринта -
цветна, свежа... Как ухае тя!...
Жадни са очите и душата -
да гали вечно светлината...
Пали нощем Бог звезди, Луна.
Свети всеки дом и през нощта...
Нека светлината ни закриля
от престъпника, от злата сила!...
Нужна е вълшебна светлина
да блести над болка и тъга...


*     *     *
Слънчева, безкрайна Любовта е.
Тя в красивите души сияе...
Всичко светло ражда обичта -
като майка нежна и добра.
И ни топли в този свят пустинен...
С нея през пустинята ще минем...
Да се любим - каза ни Христос. -
Ала вместо обич срещна злост.
И тълпата сляпа го разкъса...
Но във символ се превърна кръстът...
Любовта - най-важният въпрос -
стъпки по водата на Христос...
Вярвай в обичта с душа крилата -
ражда тя живота, красотата...
Тя е светъл път към вечността -
с любовта ще победим смъртта...

*     *     *
... Жал ми е, че бесни фанатици,
слепи догматици, политици...
сеят зло - войни, грабежи, смърт...
И не виждат по-добрия път...
Всички сме деца, сестри, събратя -
рожби на Природата, Земята...
Всички сме единни в този свят -
чувстваме любов, надежда, глад...
Хляб и свобода народът иска -
не безумни зрелища, убийства!...
Но в душите жажда се таи -
жаждата за власт и за пари...
Да господстват искат хора много -
но малцина близо са до Бога...
За слепеца-властник ми е жал -
бял отвън, а вътре пълен с кал...
Власт, замесена със простотия -
Господи, вони ми на помия!...
Не понасям /Боже мой, прости!/
на простака наглите очи!...
Важността на бюрократа хладен,
който буквите яде с наслада...
Но Мъдрецът казва - да търпим!...
Всичко се превръща в прах и дим!...

*     *     *
... Аз съм словото, което нося...
То е път към истината проста...
Сам светът осъжда се на смърт -
щом е сляп за по-добрия път...
Само дрехите си той променя,
но плътта му е окървавена.
С болна и отровена душа...
Колко века вече след Христа!...
Вечно някъде войни се водят,
вечно страда и кърви народът...
Само светло слово, дух крилат
раждат красота на този свят...
Ето, Словото е Утешител -
вдъхва вяра, светлина в душите...
То е жажда и вода. И път...
Моля се - дано го разберат!...
Стихове, Апостоли бъдете -
и душите тъжни утешете!...


*     *     *
... Виж - отвъд вечерната тъга, -
вечерта излъчва красота!...
Тишината гали те с милувка...
Залезът е слънчева целувка...
Пак изгряват вечните звезди
и вълшебната Луна блести...
Чуй гласа на кротките щурчета,
скрити до треви, покрай дръвчета!...
Чуй на славеите песента,
вдъхваща любов и красота!...
Възцарява се покой в душата.
Глас ти шепне в тишината свята:
"Не забравяй простите неща -
въздуха, градината, пръстта!...
На Природата дъха почувствай
и от плодовете свежи вкусвай!...
С градинаря и с овчаря прост
поприказвай... и бъди им гост...
Радвай се, че дишаш и живееш! -
Можеш някого с любов да сгрееш...
Знай, че от мнозина точно ти
си избран от Бог да се родиш...
И в това е светлата утеха...
Бог е вечен път, а ти - пътека..."


*     *     *
... Със слова и със дела Христос
изкова небесно-земен мост -
път, по който да вървим към него
и по който стига се далеко...
Ти, Исусе, обеща ни тук
да изпратиш Утешител друг. -
Вечно хората ще имат нужда -
някой с мъдър дух да ги събужда...
Утешителят - духът крилат  -
носи Светлината в този свят.
И ни утешава с дъх целебен,
докато вървим по пътя земен...
Вярвам, по е скъп за Теб
простодушният, добър човек -
въпреки че свещ не пали често,
той живее тихо, скромно, честно...
В песен на смиреното щурче,
в искрените думи на дете,
в шепот на цветя, дръвчета, листи -
чувам Божиите чувства, мисли...
Зная - Господ повече мълчи...
Гледа ни с невидими очи...
Колко обич и тъга, и болка
крие светлата душа на Бога!...


*     *     *
... Не понася моята душа
мухъла на празните слова,
нито пък сковаващите догми
на духовници "богоугодни"...
Знам, посяха, без да им тежи,
покрай Истината куп лъжи.
И от плевелите на лъжите
Истината е сега обвита...
Жал ми е, че хитри подлеци
грабят алчно бедните души...
Силно в себе си сега се моля -
и за тебе, и за всички хора. -
Нека има хляб и светлина,
и надежда в тъжните сърца!
Нека всеки в себе си се моли -
вярата е лек за всички болки...
Храмът свети в нашите души -
в нас самите, Господи, си ти!
А в които злият дух владее,
той душите им ще овършее...
Скитник неспокоен е Духът -
път, по който стигаме отвъд.
И завръщаме се обновени.
И пречистени сме, и нетленни...
Както аз и ти, и всеки друг,
може би Христос се връща тук -
като Дух спасителен и вечен...
За да бъде туй, което рече...

*     *     *
... Гаснат вече в моята душа
светло вдъхновените слова...
Кръст пред погледа ми се явява...
"Господи, защо ме изоставяш!?"...
"Трябва този кръст да понесеш -
тъй осъжда те... светът зловещ..."
"Боже, виж - душата ми е в рани..."
"Ти си от малцината избрани -
Утешител, мой възлюбен син..."
"Ала как... света да възвисим?
Словото... у мен... залязва вече..."
"Тъй е - след деня настъпва вечер..."
"И... в душата ми... е скръб... и мрак..."
"Знай, че Словото... ще бъде пак!"...


Марин Тачков
"Утешителят", 2005 г.
/съкратен вариант/