LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
16 ago 2006, 8:55

Утихват в душата тез хали 

  Poesía
665 0 12

Защо ли любов непотребна
в окови сърцето ми стегна,
по звездната карта гадая,
и тихо в душа си ридая.
В сърцето ме ветре пронизваш
и дни ми на болка занизваш,
защото ми спомени връщаш,
след които вратата затръшваш. 
Луна си: сребриста и бяла,
която съм в песни възпяла,
свидетелка уж си на всичко,
а гледаш ме тъй безразлично.
Прелива в душата ми зноя,
на мисли копнежни пороя,
а с тези любовни талази
надигат се толкоз омрази.
Утихват в душата тез хали,
когато дланта ти ме гали,
спокойна до тебе се сгушвам,
в гласа ти приспивен се вслушвам.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави, Лъки! Харесах песента ти!
  • Здравей, Челси!Мога да кажа същото и за теб!
    Благодаря ти!Поздрав!
  • Към Романтик:

    Всяка любов, щом стане несподелена, се превръща в непотребна, за да стане и болка.
    Поздрав!
  • Здравейте момичета!
    Здравей, Христо!Благодаря ви за коментарите!
    Мойсей...страхотен диалог си направил,както винаги!Благодаря ти!
  • Само за едно ще те коригирам, Роси. Няма непотребна любов.
    Красив и малко тъжен стих!!! Поздрави!!!
  • Почни така да говориш,
    прегърнал я,с нея да спориш...
    Ааа,припомни ми,и ми липсва,Лъки,индиректния диалог с Мойсей,включващ Двореца и хората от сайта...интересно се получи,нали?
  • Ей,страхотен диалог,а стиха е направо прекрасен!Поздрави и на двамата!
  • Семеен диалог

    Lycki & Mojsei


    Лъки:
    -Защо ли любов непотребна
    в окови сърцето ми стегна?

    Мо:
    -Разбирам какво ми говориш…
    Духът ми така ще събориш?!

    Лъки:
    -По звездната карта гадая,
    за спомена мил си ридая.

    Мо:
    -Но тъй непрестанно хитруваш,
    отвъд любовта ни лудуваш?!

    Лъки:
    -В сърцето ми вятър вилнее,
    и болка се ражда, немее…

    Мо:
    -Я, стига с тези зулуми!
    Кажи ми любовните думи!

    Лъки:
    -Вятърът спомени връща,
    Животът сега преобръща.

    Мо:
    -Въпросът ми пак отклоняваш,
    сърцето така притесняваш!?

    Лъки:
    -Болката мила и бяла
    отдавна съм в песен възпяла
    и туй е за мене прилично,
    а гледаш ме ти безразлично.

    Мо:
    -Прелива в душата ти зноят,
    на мисли копнежни пороят,
    а с тези любовни талази
    надигаш у мене омрази.

    Лъки:
    -Утихват в душата тез хали,
    когато дланта ти ме гали,
    спокойна до тебе се сгушвам,
    в гласа ти любовно се вслушвам.

    Мо:
    -Това е за двама начало…
    Почни така да говориш
    и нека в това огледало,
    прегърнати, с мене да спориш!
  • песен е, да! и тъжна, и красива. хубав е стиха ти, Роси!
  • Наистина е като песен,Лъки!
    Много ми хареса!
    Прегръдка!
  • Утихват в душата тез хали,
    когато дланта ти ме гали,
    спокойна до тебе се сгушвам,
    в гласа ти приспивен се вслушвам.

    Поздрав, Роси! Много, много красиво и нежно!
  • И на мен много ми харесва песенният ти стих, Роси! Браво!
Propuestas
: ??:??