Защо ли любов непотребна
в окови сърцето ми стегна,
по звездната карта гадая,
и тихо в душа си ридая.
В сърцето ме ветре пронизваш
и дни ми на болка занизваш,
защото ми спомени връщаш,
след които вратата затръшваш.
Луна си: сребриста и бяла,
която съм в песни възпяла,
свидетелка уж си на всичко,
а гледаш ме тъй безразлично. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация