Как си утомлен, безволен, да чакаш сивия здрач на съдбите
на окончанията времената да стоплиш само пробити,
без да им натякваш безмислието,
без да тъгуваш по смисъла,
че смисълът, скъпи, намираш го
без усилие само в прегръдките ми.
© Велина Караиванова Todos los derechos reservados