5 jul 2008, 8:06

Утре

  Poesía
837 0 10
Аз може утре да съм лист отбрулен
и може да се сгромолясам от небето
като звезда, блуждаеща високо
да търси друга като нея. 

Аз може да съм утре сняг през юли
и разтопени срещи да ме изстудяват.
Дълбоко в корените да се спусна -
от мене да класят житата.

Аз мога с вятъра облог да сторя,
че ще засвиря по-жестока песен -
тревите пожълтели в изнемога
ще падат като откоси наесен.

Аз може утре да съм лист посърнал,
отбрулен от печален кестен
и падайки надолу, ниско
земята свойта сила ще ми влее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...