5 jul 2008, 8:06

Утре

  Poesía
836 0 10
Аз може утре да съм лист отбрулен
и може да се сгромолясам от небето
като звезда, блуждаеща високо
да търси друга като нея. 

Аз може да съм утре сняг през юли
и разтопени срещи да ме изстудяват.
Дълбоко в корените да се спусна -
от мене да класят житата.

Аз мога с вятъра облог да сторя,
че ще засвиря по-жестока песен -
тревите пожълтели в изнемога
ще падат като откоси наесен.

Аз може утре да съм лист посърнал,
отбрулен от печален кестен
и падайки надолу, ниско
земята свойта сила ще ми влее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...