Утре
и може да се сгромолясам от небето
като звезда, блуждаеща високо
да търси друга като нея.
Аз може да съм утре сняг през юли
и разтопени срещи да ме изстудяват.
Дълбоко в корените да се спусна -
от мене да класят житата.
Аз мога с вятъра облог да сторя,
че ще засвиря по-жестока песен -
тревите пожълтели в изнемога
ще падат като откоси наесен.
Аз може утре да съм лист посърнал,
отбрулен от печален кестен
и падайки надолу, ниско
земята свойта сила ще ми влее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены