Утре

Какво ни носи утрешният ден

на нас и  нашата Родина?

Дали ще е от слънце озарен,

или ще ни затрупа под  лавина?

Дали ще има Утре за България,

щом нейните деца са по чужбина?

И там, в паричната си еуфория

почти забравят своята Родина.

На тях ли утре да се уповаваме,

или на тези, що ни управляват?

Те богатеят – ние страдаме

и пак оставяме се да ни мамят.

Смалява се народът ни, изчезва,

топи се, ежегодно намалява.

С тревога питам се - дали ще има

на картата България като държава?

Или ще бъде, но със друго им е,

щом станем малцинство във нея.

Дано не идва това срамно време!

Не искам с болка в него да живея!

И все пак плаха искрица надежда

дълбоко във сърцето ми е стаена.

Към внуците ни с любов  поглеждам -

към смяната ни млада и сплотена.

Но туй ще стане, ако родолюбие

в сърцата и  душите им посеем,

а също честност и човеколюбие.

Така достойно  Утре ще живеем.