Утре сутринта
Слезнахме от рейса
и ти се обърна.
Сърцето ми лудо заби.
Ти се обръщаше...
мен ли да гледаш?
Твоите очи ли искаха
моите да срещнат?
Твоето сърце ли искаше
моето да обича?
Ето - всичко ти давам,
само пак се обърни!
И ти ме чу!
Чу гласът ми,
прочете мислите ми,
та чак дойде да говорим!
Попита ме как съм,
интересуваше ли те?
Попитах те как си -
интересуваше ли ме?
Заедно се смяхме,
не ни ли беше добре?
Толкова бързо се срещаха
нашите търсещи погледи!
В този вълшебен момент,
само едно осъзнах -
усмивката ти беше прекрасна!
Очите ти бяха просто...
Беше толкова хубав!
Толкова oчарователен!
Толкова...
истински!
Нямах думи!
Само сърцето го чувстваше!
Само то го разбираше!
Само то искаше
да бъде близо до теб!
И знаеш ли какво си пожелах?
Утре сутринта...
пак да се обърнеш!
и ти се обърна.
Сърцето ми лудо заби.
Ти се обръщаше...
мен ли да гледаш?
Твоите очи ли искаха
моите да срещнат?
Твоето сърце ли искаше
моето да обича?
Ето - всичко ти давам,
само пак се обърни!
И ти ме чу!
Чу гласът ми,
прочете мислите ми,
та чак дойде да говорим!
Попита ме как съм,
интересуваше ли те?
Попитах те как си -
интересуваше ли ме?
Заедно се смяхме,
не ни ли беше добре?
Толкова бързо се срещаха
нашите търсещи погледи!
В този вълшебен момент,
само едно осъзнах -
усмивката ти беше прекрасна!
Очите ти бяха просто...
Беше толкова хубав!
Толкова oчарователен!
Толкова...
истински!
Нямах думи!
Само сърцето го чувстваше!
Само то го разбираше!
Само то искаше
да бъде близо до теб!
И знаеш ли какво си пожелах?
Утре сутринта...
пак да се обърнеш!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Найденова Todos los derechos reservados
