Nov 28, 2007, 9:48 AM

Утре сутринта

  Poetry
621 0 7
 Слезнахме от рейса
 и ти се обърна.
 Сърцето ми лудо заби.
 Ти се обръщаше...
 мен ли да гледаш?
 Твоите очи ли искаха
 моите да срещнат?
 Твоето сърце ли искаше
 моето да обича?
 Ето - всичко ти давам,
 само пак се обърни!
 И ти ме чу!
 Чу гласът ми,
 прочете мислите ми,
 та чак дойде да говорим!
 Попита ме как съм,
 интересуваше ли те?
 Попитах те как си -
 интересуваше ли ме?
 Заедно се смяхме,
 не ни ли беше добре?
 Толкова бързо се срещаха
 нашите търсещи погледи!
 В този вълшебен момент,
 само едно осъзнах -
 усмивката ти беше прекрасна!
 Очите ти бяха просто...
 Беше толкова хубав!
 Толкова oчарователен!
 Толкова...
 истински!
 Нямах думи!
 Само сърцето го чувстваше!
 Само то го разбираше!
 Само то искаше
 да бъде близо до теб!
 И знаеш ли какво си пожелах?
 Утре сутринта...
 пак да се обърнеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...