28 нояб. 2007 г., 09:48

Утре сутринта

624 0 7
 Слезнахме от рейса
 и ти се обърна.
 Сърцето ми лудо заби.
 Ти се обръщаше...
 мен ли да гледаш?
 Твоите очи ли искаха
 моите да срещнат?
 Твоето сърце ли искаше
 моето да обича?
 Ето - всичко ти давам,
 само пак се обърни!
 И ти ме чу!
 Чу гласът ми,
 прочете мислите ми,
 та чак дойде да говорим!
 Попита ме как съм,
 интересуваше ли те?
 Попитах те как си -
 интересуваше ли ме?
 Заедно се смяхме,
 не ни ли беше добре?
 Толкова бързо се срещаха
 нашите търсещи погледи!
 В този вълшебен момент,
 само едно осъзнах -
 усмивката ти беше прекрасна!
 Очите ти бяха просто...
 Беше толкова хубав!
 Толкова oчарователен!
 Толкова...
 истински!
 Нямах думи!
 Само сърцето го чувстваше!
 Само то го разбираше!
 Само то искаше
 да бъде близо до теб!
 И знаеш ли какво си пожелах?
 Утре сутринта...
 пак да се обърнеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...