28.11.2007 г., 9:48

Утре сутринта

622 0 7
 Слезнахме от рейса
 и ти се обърна.
 Сърцето ми лудо заби.
 Ти се обръщаше...
 мен ли да гледаш?
 Твоите очи ли искаха
 моите да срещнат?
 Твоето сърце ли искаше
 моето да обича?
 Ето - всичко ти давам,
 само пак се обърни!
 И ти ме чу!
 Чу гласът ми,
 прочете мислите ми,
 та чак дойде да говорим!
 Попита ме как съм,
 интересуваше ли те?
 Попитах те как си -
 интересуваше ли ме?
 Заедно се смяхме,
 не ни ли беше добре?
 Толкова бързо се срещаха
 нашите търсещи погледи!
 В този вълшебен момент,
 само едно осъзнах -
 усмивката ти беше прекрасна!
 Очите ти бяха просто...
 Беше толкова хубав!
 Толкова oчарователен!
 Толкова...
 истински!
 Нямах думи!
 Само сърцето го чувстваше!
 Само то го разбираше!
 Само то искаше
 да бъде близо до теб!
 И знаеш ли какво си пожелах?
 Утре сутринта...
 пак да се обърнеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...