28.11.2007 г., 9:48

Утре сутринта

623 0 7
 Слезнахме от рейса
 и ти се обърна.
 Сърцето ми лудо заби.
 Ти се обръщаше...
 мен ли да гледаш?
 Твоите очи ли искаха
 моите да срещнат?
 Твоето сърце ли искаше
 моето да обича?
 Ето - всичко ти давам,
 само пак се обърни!
 И ти ме чу!
 Чу гласът ми,
 прочете мислите ми,
 та чак дойде да говорим!
 Попита ме как съм,
 интересуваше ли те?
 Попитах те как си -
 интересуваше ли ме?
 Заедно се смяхме,
 не ни ли беше добре?
 Толкова бързо се срещаха
 нашите търсещи погледи!
 В този вълшебен момент,
 само едно осъзнах -
 усмивката ти беше прекрасна!
 Очите ти бяха просто...
 Беше толкова хубав!
 Толкова oчарователен!
 Толкова...
 истински!
 Нямах думи!
 Само сърцето го чувстваше!
 Само то го разбираше!
 Само то искаше
 да бъде близо до теб!
 И знаеш ли какво си пожелах?
 Утре сутринта...
 пак да се обърнеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...