Libra (И.Маркова)
74 132
21 jul 2006, 23:06

Утре, утре, винаги утре и така минава животът..  

  Poesía
1337 0 3
(Cras, cras et semper cras et sic dilabitur aetas)
преводът е в заглавието

кой ще ми каже
защо тъгувам сега
когато си тръгнах
сама
кой ще ми каже
какво искам
когато аз самата не зная
защо
те обичам когато няма
смисъл да обичаш и пак обичаш
боли
знаеш ли как убивам спомени
с други ги убивам
нали
разказвала ли съм ти
как отивам на същото място с друг
и всичко е същото
само не си ти, а е друг
дали
умират спомените в нас
изтръгвах те, а теб дали те болеше
или мен повече ме боли
кажи
това е любов нали, кажи ми го ти
искам от теб да го чуя
царица съм на убийствата
това
беше история за която
бях отговорна
безперспективна история
искаш ли
знам че не искаш
а и да искаш няма да си признаеш
защото ни е страх
умираме
от страх нещото което като се промени
че и нас самите ще промени
а всъщност си се харесваме такива
каквито сме, а ние сме
мечтатели
искаме, неистово искаме щастие
плачем от любов и за любов
и не помръдваме на милиметър, влачим се
знаеш ли
ние не съществуваме
само зелените и очи
гледат учудено.

© И.Маркова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хенри, Хенри, не знам дали е потресаващо добър, но това е истината, която знаем, но нямаме смелост да си я признаем.
    е, аз я казах на глас.
    Благодарности на всички които го прочетоха.
  • О!!!Това е невероятно силен,потресаващо добър текст!Браво!!!Хенри
  • Поздрави, Илона.
Propuestas
: ??:??