21 jul 2006, 23:06

Утре, утре, винаги утре и така минава животът..

  Poesía
1.8K 0 3
(Cras, cras et semper cras et sic dilabitur aetas)
преводът е в заглавието

кой ще ми каже
защо тъгувам сега
когато си тръгнах
сама
кой ще ми каже
какво искам
когато аз самата не зная
защо
те обичам когато няма
смисъл да обичаш и пак обичаш
боли
знаеш ли как убивам спомени
с други ги убивам
нали
разказвала ли съм ти
как отивам на същото място с друг
и всичко е същото
само не си ти, а е друг
дали
умират спомените в нас
изтръгвах те, а теб дали те болеше
или мен повече ме боли
кажи
това е любов нали, кажи ми го ти
искам от теб да го чуя
царица съм на убийствата
това
беше история за която
бях отговорна
безперспективна история
искаш ли
знам че не искаш
а и да искаш няма да си признаеш
защото ни е страх
умираме
от страх нещото което като се промени
че и нас самите ще промени
а всъщност си се харесваме такива
каквито сме, а ние сме
мечтатели
искаме, неистово искаме щастие
плачем от любов и за любов
и не помръдваме на милиметър, влачим се
знаеш ли
ние не съществуваме
само зелените и очи
гледат учудено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хенри, Хенри, не знам дали е потресаващо добър, но това е истината, която знаем, но нямаме смелост да си я признаем.
    е, аз я казах на глас.
    Благодарности на всички които го прочетоха.
  • О!!!Това е невероятно силен,потресаващо добър текст!Браво!!!Хенри
  • Поздрави, Илона.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...