4 nov 2004, 23:01

Утрешния Ден!

  Poesía
1.5K 0 0
Как да умра,когато не знам как да живея...
Какво да очаквам от утрешния ден -
болка, тъга или този загадачен страх от неизвестността?
Изкам, когато мигна и отворя очи да видя светлина!
Не с ръце, а със сърце да разсея мрака и страха;
да отворя душата си да мечтае, както преди,
но дали животът позволява?!

Прекрасно е..но за миг!
Мечтая за небето,облаците и звездите...
Но как да летя, когато не съм се научила да пълзя?!

Живота не е просто даденост.
Той е лабиринт; пътуване към неочакваното.
Никой не знае, какво се крие зад утрещния ден-
пак лъжа и болка - или може би и смъртта...или пък миг измамна радост?!

Неочакваното те държи в напрежение, в страх,
да не те обвземе тази неконтролируема лудост за по-добър живот!
Това ли е тръпката във всеки следващ ден?
...Или има и още?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанет Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...