4 нояб. 2004 г., 23:01

Утрешния Ден!

1.5K 0 0
Как да умра,когато не знам как да живея...
Какво да очаквам от утрешния ден -
болка, тъга или този загадачен страх от неизвестността?
Изкам, когато мигна и отворя очи да видя светлина!
Не с ръце, а със сърце да разсея мрака и страха;
да отворя душата си да мечтае, както преди,
но дали животът позволява?!

Прекрасно е..но за миг!
Мечтая за небето,облаците и звездите...
Но как да летя, когато не съм се научила да пълзя?!

Живота не е просто даденост.
Той е лабиринт; пътуване към неочакваното.
Никой не знае, какво се крие зад утрещния ден-
пак лъжа и болка - или може би и смъртта...или пък миг измамна радост?!

Неочакваното те държи в напрежение, в страх,
да не те обвземе тази неконтролируема лудост за по-добър живот!
Това ли е тръпката във всеки следващ ден?
...Или има и още?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...