В красива утрин ти отвори
очи – два бисера големи,
с коса огряна от лъчи,
с ръце отпуснати до мене.
Аз искам да запазим тук
това дихание вълшебно,
на сладост, обич и без звук
да се докосваме тъй нежно.
В морето бриз да ни завиди
и майка галеща дете,
и топъл извор пълен с миди,
и птици пърхащи с криле.
За този миг изпълнен с лудост,
единствено живея аз,
потънал в дивната ти хубост,
в любов, желание, екстаз...
© Данаил Таков Todos los derechos reservados