3 feb 2004, 14:35  

Утринна роса

  Poesía
2.3K 0 3

Така огряна от лъчите,
ти беше утринна роса
и отразяваше лъчите,
за да те видя в утринта.

Ти беше щастие, наслада,
за мен кокиче във снега.
Ти като пролетната птичка
дари сърцето с топлина.

Дали реалност е това,
прекрасна, утринна роса.
Изглеждаше ми тъй далече,
но моя си за вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За нищо, нали за това сме седнали тук .
  • Веси, аз все пак ще ти направя някои промени. Преди всичко ще изхвърля една част от късите малки думички. От мен ще добавя само две. Така стихчето тече по гладко. Оставям на теб да избегнеш повторенията в римуването. Не са допустими

    Така огряна от лъчите,
    ти беше утринна роса
    и отразяваше лъчите,
    за да те видя в утринта.

    Ти беше щастие, наслада,
    за мен кокиче във снега.
    Ти като пролетната птичка
    дари сърцето с топлина.

    Дали реалност е това,
    прекрасна, утринна роса.
    Изглеждаше ми тъй далече,
    но моя си за вечността.
  • Пепина, права си. Опарих се с даване на примери.
    Веси, втория куплет като цяло е добре. Първия и третия търпят критика. Въпреки това се забелязва, че имаш потенциал, но може би трябва да обръщаш повече внимание на детайла. Премисляй всяка дума преди да я напишеш, а като напишеш цялото стихотворение го прочети два три пъти и го поправяй до тогава докато усетиш, че върви гладко, че не е просто съвкупност от думи, а е едно цяло, нещо което се взима на един дъх, че не е накъсано.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...