Така огряна от лъчите,
ти беше утринна роса
и отразяваше лъчите,
за да те видя в утринта.
Ти беше щастие, наслада,
за мен кокиче във снега.
Ти като пролетната птичка
дари сърцето с топлина.
Дали реалност е това,
прекрасна, утринна роса.
Изглеждаше ми тъй далече,
но моя си за вечността.
© Весела Йотова Todos los derechos reservados