desi nova (Весела Йотова)
139 145
3 февр. 2004 г., 14:35  

Утринна роса 

  Поэзия
2057 0 3

Така огряна от лъчите,
ти беше утринна роса
и отразяваше лъчите,
за да те видя в утринта.

Ти беше щастие, наслада,
за мен кокиче във снега.
Ти като пролетната птичка
дари сърцето с топлина.

Дали реалност е това,
прекрасна, утринна роса.
Изглеждаше ми тъй далече,
но моя си за вечността.

© Весела Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За нищо, нали за това сме седнали тук .
  • Веси, аз все пак ще ти направя някои промени. Преди всичко ще изхвърля една част от късите малки думички. От мен ще добавя само две. Така стихчето тече по гладко. Оставям на теб да избегнеш повторенията в римуването. Не са допустими

    Така огряна от лъчите,
    ти беше утринна роса
    и отразяваше лъчите,
    за да те видя в утринта.

    Ти беше щастие, наслада,
    за мен кокиче във снега.
    Ти като пролетната птичка
    дари сърцето с топлина.

    Дали реалност е това,
    прекрасна, утринна роса.
    Изглеждаше ми тъй далече,
    но моя си за вечността.
  • Пепина, права си. Опарих се с даване на примери.
    Веси, втория куплет като цяло е добре. Първия и третия търпят критика. Въпреки това се забелязва, че имаш потенциал, но може би трябва да обръщаш повече внимание на детайла. Премисляй всяка дума преди да я напишеш, а като напишеш цялото стихотворение го прочети два три пъти и го поправяй до тогава докато усетиш, че върви гладко, че не е просто съвкупност от думи, а е едно цяло, нещо което се взима на един дъх, че не е накъсано.
Предложения
: ??:??