Feb 3, 2004, 2:35 PM  

Утринна роса

  Poetry
2.3K 0 3

Така огряна от лъчите,
ти беше утринна роса
и отразяваше лъчите,
за да те видя в утринта.

Ти беше щастие, наслада,
за мен кокиче във снега.
Ти като пролетната птичка
дари сърцето с топлина.

Дали реалност е това,
прекрасна, утринна роса.
Изглеждаше ми тъй далече,
но моя си за вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • За нищо, нали за това сме седнали тук .
  • Веси, аз все пак ще ти направя някои промени. Преди всичко ще изхвърля една част от късите малки думички. От мен ще добавя само две. Така стихчето тече по гладко. Оставям на теб да избегнеш повторенията в римуването. Не са допустими

    Така огряна от лъчите,
    ти беше утринна роса
    и отразяваше лъчите,
    за да те видя в утринта.

    Ти беше щастие, наслада,
    за мен кокиче във снега.
    Ти като пролетната птичка
    дари сърцето с топлина.

    Дали реалност е това,
    прекрасна, утринна роса.
    Изглеждаше ми тъй далече,
    но моя си за вечността.
  • Пепина, права си. Опарих се с даване на примери.
    Веси, втория куплет като цяло е добре. Първия и третия търпят критика. Въпреки това се забелязва, че имаш потенциал, но може би трябва да обръщаш повече внимание на детайла. Премисляй всяка дума преди да я напишеш, а като напишеш цялото стихотворение го прочети два три пъти и го поправяй до тогава докато усетиш, че върви гладко, че не е просто съвкупност от думи, а е едно цяло, нещо което се взима на един дъх, че не е накъсано.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...