Feb 3, 2004, 2:35 PM  

Утринна роса

  Poetry
2.3K 0 3

Така огряна от лъчите,
ти беше утринна роса
и отразяваше лъчите,
за да те видя в утринта.

Ти беше щастие, наслада,
за мен кокиче във снега.
Ти като пролетната птичка
дари сърцето с топлина.

Дали реалност е това,
прекрасна, утринна роса.
Изглеждаше ми тъй далече,
но моя си за вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • За нищо, нали за това сме седнали тук .
  • Веси, аз все пак ще ти направя някои промени. Преди всичко ще изхвърля една част от късите малки думички. От мен ще добавя само две. Така стихчето тече по гладко. Оставям на теб да избегнеш повторенията в римуването. Не са допустими

    Така огряна от лъчите,
    ти беше утринна роса
    и отразяваше лъчите,
    за да те видя в утринта.

    Ти беше щастие, наслада,
    за мен кокиче във снега.
    Ти като пролетната птичка
    дари сърцето с топлина.

    Дали реалност е това,
    прекрасна, утринна роса.
    Изглеждаше ми тъй далече,
    но моя си за вечността.
  • Пепина, права си. Опарих се с даване на примери.
    Веси, втория куплет като цяло е добре. Първия и третия търпят критика. Въпреки това се забелязва, че имаш потенциал, но може би трябва да обръщаш повече внимание на детайла. Премисляй всяка дума преди да я напишеш, а като напишеш цялото стихотворение го прочети два три пъти и го поправяй до тогава докато усетиш, че върви гладко, че не е просто съвкупност от думи, а е едно цяло, нещо което се взима на един дъх, че не е накъсано.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...