Капчици роса кацнали върху листа

Нежно гледат ме в очите

Небето е изплакало сълзите.

Вървя си боса по тревата

и мокро гали ме росата.

Уханно вдъхвам  аромата

и сетни дири виждам от Луната.

Оглеждам се във малката вода

и виждам там аз своето сърце,

нежно се докосвам до земя

разхождам мислите си върху ангелски криле.

Красиви облачета ме поглеждат в утринта

и ми прошепват аз да ги достигна 

дочувам песен птича в тишина

и виждам слънцето, че се издигна.

Розово-жълто сияние ме обгърна щастливо,

росата прошепна в ухото ми, че си отива

и се издигна обратно в небето красиво

човешките тъги да отмива...