Капчици роса кацнали върху листа
Нежно гледат ме в очите
Небето е изплакало сълзите.
Вървя си боса по тревата
и мокро гали ме росата.
Уханно вдъхвам аромата
и сетни дири виждам от Луната.
Оглеждам се във малката вода
и виждам там аз своето сърце,
нежно се докосвам до земя
разхождам мислите си върху ангелски криле.
Красиви облачета ме поглеждат в утринта
и ми прошепват аз да ги достигна
дочувам песен птича в тишина
и виждам слънцето, че се издигна.
Розово-жълто сияние ме обгърна щастливо,
росата прошепна в ухото ми, че си отива
и се издигна обратно в небето красиво
човешките тъги да отмива...
© Елена Трендафилова Всички права запазени