26.11.2019 г., 21:52

Утринна роса

998 0 0


 

Капчици роса кацнали върху листа

Нежно гледат ме в очите

Небето е изплакало сълзите.

 

Вървя си боса по тревата

и мокро гали ме росата.

Уханно вдъхвам  аромата

и сетни дири виждам от Луната.

 

Оглеждам се във малката вода

и виждам там аз своето сърце,

нежно се докосвам до земя

разхождам мислите си върху ангелски криле.

 

Красиви облачета ме поглеждат в утринта

и ми прошепват аз да ги достигна 

дочувам песен птича в тишина

и виждам слънцето, че се издигна.

 

Розово-жълто сияние ме обгърна щастливо,

росата прошепна в ухото ми, че си отива

и се издигна обратно в небето красиво

човешките тъги да отмива...



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Трендафилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...