Утринна звезда,
сама стои, сама...
Там сред нежно синьото небе,
грее тя за твоето сърце.

Утринна звезда,
усмихва ми се пак едва.
Уморена от това, че отново е сама,
иска да заплаче с мен сега.

Зорница още я наричат,
а аз прекръстих я в мига,
в който зърнах я в студената зора.

Беше късно есента
и май любов към теб ме завладя.
Кръстих тази тъй гореща сутрешна звезда,
на твоята иначе ледена душа.

И тази красива звезда,
наричам с твоето име сега.
Гледам я всяка сутрин аз рано
и иска ми се да и кажа,
че обичам теб само...

2007