Утринна звезда,
сама стои, сама...
Там сред нежно синьото небе,
грее тя за твоето сърце.
Утринна звезда,
усмихва ми се пак едва.
Уморена от това, че отново е сама,
иска да заплаче с мен сега.
Зорница още я наричат,
а аз прекръстих я в мига,
в който зърнах я в студената зора.
Беше късно есента ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up