28 oct 2020, 9:53  

Утринно

405 4 6

Задрямал скрежът в повети провиснали,
бълнува приказки, а вятърът го слуша.
Врабец бърбори колко му е писнало,
от зимата - съвсем дошло му е до гуша.

 

Гугутки късат черните герданчета,
разпръскват остри късчета от ледна  зима,
мъгла тополите навиват -  гранчета,
а утрото изплита ги, та шал да има.

 

Предзимно котки дремят край камините,
студени пръсти, ноти по стъклата пишат.
Случайно край дома ми ако минете,
заслушайте се - мразовит градът въздиша.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...