28.10.2020 г., 9:53 ч.  

Утринно 

  Поезия » Пейзажна, Друга
200 4 6

Задрямал скрежът в повети провиснали,
бълнува приказки, а вятърът го слуша.
Врабец бърбори колко му е писнало,
от зимата - съвсем дошло му е до гуша.

 

Гугутки късат черните герданчета,
разпръскват остри късчета от ледна  зима,
мъгла тополите навиват -  гранчета,
а утрото изплита ги, та шал да има.

 

Предзимно котки дремят край камините,
студени пръсти, ноти по стъклата пишат.
Случайно край дома ми ако минете,
заслушайте се - мразовит градът въздиша.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??