Ранна утрин се събужда,
лее щедро живина
и с хладна ведрина -
като сестра деня прегръща...
Дремя, легнал зад стъклото,
в унес мързелив -
лъч, усмихнато свенлив,
гали с кадифе окото...
Знам – не ще продължи много
измамният нетлен покой.
Грижата на прага чака,
романа ми отново да затрака... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse