УТРИННО ВИДЕНИЕ

Нощта дискретно се стопява –

като снежинка в топла длан.

Приижда с блясък, шум и врява

денят неканен

и припрян.

В косите ти заплетен,

мракът

уютно сгушен се таù,

лениво пипала протяга

и слиза в тъмните ъглù.

По топлото ти чèло тича

светлеещ лъч,

нахлул отвън.

От миглите ти се оттича

недосънуван шарен сън.

На устните ти пърха сепнат

разбуден шепот,

сънен смях...

Разсипваш  с белите си шепи

от приказка среднощна

прах...