Утринно видение
УТРИННО ВИДЕНИЕ
Нощта дискретно се стопява –
като снежинка в топла длан.
Приижда с блясък, шум и врява
денят неканен
и припрян.
В косите ти заплетен,
мракът
уютно сгушен се таù,
лениво пипала протяга
и слиза в тъмните ъглù.
По топлото ти чèло тича
светлеещ лъч,
нахлул отвън.
От миглите ти се оттича
недосънуван шарен сън.
На устните ти пърха сепнат
разбуден шепот,
сънен смях...
Разсипваш с белите си шепи
от приказка среднощна
прах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Луканов Всички права запазени
