УТРИННО ВИДЕНИЕ
Нощта дискретно се стопява –
като снежинка в топла длан.
Приижда с блясък, шум и врява
денят неканен
и припрян.
В косите ти заплетен,
мракът
уютно сгушен се таù,
лениво пипала протяга
и слиза в тъмните ъглù.
По топлото ти чèло тича
светлеещ лъч,
нахлул отвън.
От миглите ти се оттича
недосънуван шарен сън.
На устните ти пърха сепнат
разбуден шепот,
сънен смях...
Разсипваш с белите си шепи
от приказка среднощна
прах...
© Димитър Луканов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
