УТРИННО ВИДЕНИЕ
Нощта дискретно се стопява –
като снежинка в топла длан.
Приижда с блясък, шум и врява
денят неканен
и припрян.
В косите ти заплетен,
мракът
уютно сгушен се таù,
лениво пипала протяга
и слиза в тъмните ъглù.
По топлото ти чèло тича
светлеещ лъч,
нахлул отвън.
От миглите ти се оттича
недосънуван шарен сън.
На устните ти пърха сепнат
разбуден шепот,
сънен смях...
Разсипваш с белите си шепи
от приказка среднощна
прах...
© Димитър Луканов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
