beggins (Пламен Сивов)
84 1
20 may 2017, 23:06

Утро 

  Poesía » De amor, Canción de autor
1376 5 10

Толкова дълго мълчание –
сякаш се ражда планета,
сякаш се връщам от нищото,
за да остана в ръцете ти.

 

Толкова кратко пътуване,
а ходилата ми – в рани.
Сигурни изгреви носи
хоризонтът на твоето рамо.

 

Утре ще слезе спасение
в нашите болки притиснати,
и между тях ще намеря
нещо, което да искам.

 

Искам да станем себе си –
прости са правилата:
аз ще ти бъда жаждата,
ти ще ми бъдеш водата.

 

Искам да досънуваме
някое лятно вълшебство,
някоя стара измислица
с калдаръми, липи и череши.

 

Чакат ме твоите хребети,
тръгвам полека по склона.
В сумрака свети лицето ти
като попътна икона.

© Пламен Сивов Todos los derechos reservados

Музика: https://youtu.be/D9j6SJjPfsw

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??