beggins (Пламен Сивов)
88 1
20.05.2017 г., 23:06 ч.

Утро 

  Поезия » Любовна, Авторска песен
1382 5 10

Толкова дълго мълчание –
сякаш се ражда планета,
сякаш се връщам от нищото,
за да остана в ръцете ти.

 

Толкова кратко пътуване,
а ходилата ми – в рани.
Сигурни изгреви носи
хоризонтът на твоето рамо.

 

Утре ще слезе спасение
в нашите болки притиснати,
и между тях ще намеря
нещо, което да искам.

 

Искам да станем себе си –
прости са правилата:
аз ще ти бъда жаждата,
ти ще ми бъдеш водата.

 

Искам да досънуваме
някое лятно вълшебство,
някоя стара измислица
с калдаръми, липи и череши.

 

Чакат ме твоите хребети,
тръгвам полека по склона.
В сумрака свети лицето ти
като попътна икона.

© Пламен Сивов Всички права запазени

Музика: https://youtu.be/D9j6SJjPfsw

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??