Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
15 mar 2018, 9:47

Утро

643 10 13

С дъха на утрото

се будя

сънувал  в звездни купове

че бродя

в облак Магеланов

изведнъж те губя

следите да открия

на Създателя се моля.

Опили се от времето

мислите блуждаят

на истината границата

мираж далечен мами

докоснат ли я,бягат

и почват да роптаят

а Любовта уплашена

да се разкрие, бави.

Това бе сън

ръцете ми те искат

близостта щастлива

за времето нехае

чувствата, вълни необуздани

скали които плискат

как да ги опиша

едва ли някой знае.

 

Февруари, 2018

Варна, Гавраил

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Kalia1117 (Лили Вълчева)
    Kalia1117 (Лили Вълчева)
    Трудно се описват, но когато са неизменни, лесно ни хващат за сърцето!
    Докосваш Гавраил, усеща се всичко в редовете ти, усеща се...
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Светла,разбра ме.Благодаря!
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Трудно се описват тези чувства...
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Албена,Иржи,Руми с признателност за интересните коментари.Всяка от вас погледна по свой начин на стиха ми.Благодаря ви!
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Какво е утрото без море, вълни и скали.... Само който не го е изпитал, той не знае! А този твой сън е толкова реален, сякаш неволно попаднах в центъра на събитията! Гавраиле, с удоволствие прочетох и съпреживях!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0