Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
Mar 15, 2018, 9:47 AM

Утро

  Poetry » Love
639 10 13

С дъха на утрото

се будя

сънувал  в звездни купове

че бродя

в облак Магеланов

изведнъж те губя

следите да открия

на Създателя се моля.

Опили се от времето

мислите блуждаят

на истината границата

мираж далечен мами

докоснат ли я,бягат

и почват да роптаят

а Любовта уплашена

да се разкрие, бави.

Това бе сън

ръцете ми те искат

близостта щастлива

за времето нехае

чувствата, вълни необуздани

скали които плискат

как да ги опиша

едва ли някой знае.

 

Февруари, 2018

Варна, Гавраил

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Kalia1117 (Лили Вълчева)
    Kalia1117 (Лили Вълчева)
    Трудно се описват, но когато са неизменни, лесно ни хващат за сърцето!
    Докосваш Гавраил, усеща се всичко в редовете ти, усеща се...
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Светла,разбра ме.Благодаря!
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Трудно се описват тези чувства...
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Албена,Иржи,Руми с признателност за интересните коментари.Всяка от вас погледна по свой начин на стиха ми.Благодаря ви!
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Какво е утрото без море, вълни и скали.... Само който не го е изпитал, той не знае! А този твой сън е толкова реален, сякаш неволно попаднах в центъра на събитията! Гавраиле, с удоволствие прочетох и съпреживях!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0