Утро
С дъха на утрото
се будя
сънувал в звездни купове
че бродя
в облак Магеланов
изведнъж те губя
следите да открия
на Създателя се моля.
Опили се от времето
мислите блуждаят
на истината границата
мираж далечен мами
докоснат ли я,бягат
и почват да роптаят
а Любовта уплашена
да се разкрие, бави.
Това бе сън
ръцете ми те искат
близостта щастлива
за времето нехае
чувствата, вълни необуздани
скали които плискат
как да ги опиша
едва ли някой знае.
Февруари, 2018
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
