28 sept 2020, 13:52

Утро...

  Poesía » Otra
429 1 3

 

Утро...

 

Със моите фантазии фриволни

във утрото преминах като дух -

през къщите, където от любовни

стенания въздишките дочух...

 

... На стола сгънати прилежно:

са бяла блузка, сутиен, пола –

и те изпълват този дом със нежност

от присъствието на Жена...

 

Аз знам щастлив е този дом, защото:

денят започва и завършва със любов –

с едно възторжено изтръпване, а то самото:

е вече благодат и Благослов...

 

А прокълнат е всеки дом самотен,

във който няма спомен от Жена –

дори с интериор страхотен

обречен е на тягостна съдба...

 

27.09.2020.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усещам лекота и нежност! Допада ми 😊
  • Красиво е!
  • " А прокълнат е всеки дом самотен,
    във който няма спомен от Жена"!!!!!!
    Така е, Коста, обърнах внимание и на главната буква, с която си изписал Жена! Тя, майката на света, наистина заслужава Божията благословия!😃

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...