Утро...
Утро...
Със моите фантазии фриволни
във утрото преминах като дух -
през къщите, където от любовни
стенания въздишките дочух...
... На стола сгънати прилежно:
са бяла блузка, сутиен, пола –
и те изпълват този дом със нежност
от присъствието на Жена...
Аз знам щастлив е този дом, защото:
денят започва и завършва със любов –
с едно възторжено изтръпване, а то самото:
е вече благодат и Благослов...
А прокълнат е всеки дом самотен,
във който няма спомен от Жена –
дори с интериор страхотен
обречен е на тягостна съдба...
27.09.2020.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
