Паля поредната цигара

в тихо отлитащата нощ,

а димът се вие гордо

от напуканите женски устни.

Загледана в небето изсветляло,

обляно в стотици цветове,

мисля за настъпващото утро

и плача като мъничко дете.

Сълзи горещи, парещи, солени,

обливат моите страни,

а сърцето ми се разбесняло,

ще изхвръкне от моите гърди.

Аз плача, ала не от болка или отчаяние,

а възхищение пред открилия се свят,

толкоз чист, смирен, притихнал,

приветстващ настъпващото утро.

Слънчеви лъчи пропукват мрака

и отразяват се в току-що натрупалия сняг,

а вятърът разпръсква тихо

малки букли сняг.

Покривите бели

извисяват се над скрилата се мръсотия,

а димът от малките комини

издига се нагоре точно както и димът от мойте устни.