4.01.2008 г., 10:03

Утро

978 0 1

Паля поредната цигара

в тихо отлитащата нощ,

а димът се вие гордо

от напуканите женски устни.

 

Загледана в небето изсветляло,

обляно в стотици цветове,

мисля за настъпващото утро

и плача като мъничко дете.

 

Сълзи горещи, парещи, солени,

обливат моите страни,

а сърцето ми се разбесняло,

ще изхвръкне от моите гърди.

 

Аз плача, ала не от болка или отчаяние,

а възхищение пред открилия се свят,

толкоз чист, смирен, притихнал,

приветстващ настъпващото утро.

 

Слънчеви лъчи пропукват мрака

и отразяват се в току-що натрупалия сняг,

а вятърът разпръсква тихо

малки букли сняг.

 

Покривите бели

извисяват се над скрилата се мръсотия,

а димът от малките комини

издига се нагоре точно както и димът от мойте устни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...