Jan 4, 2008, 10:03 AM

Утро

  Poetry
973 0 1

Паля поредната цигара

в тихо отлитащата нощ,

а димът се вие гордо

от напуканите женски устни.

 

Загледана в небето изсветляло,

обляно в стотици цветове,

мисля за настъпващото утро

и плача като мъничко дете.

 

Сълзи горещи, парещи, солени,

обливат моите страни,

а сърцето ми се разбесняло,

ще изхвръкне от моите гърди.

 

Аз плача, ала не от болка или отчаяние,

а възхищение пред открилия се свят,

толкоз чист, смирен, притихнал,

приветстващ настъпващото утро.

 

Слънчеви лъчи пропукват мрака

и отразяват се в току-що натрупалия сняг,

а вятърът разпръсква тихо

малки букли сняг.

 

Покривите бели

извисяват се над скрилата се мръсотия,

а димът от малките комини

издига се нагоре точно както и димът от мойте устни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...