Утро.
Мракът на нощта се сменя
със синия воал на утрото.
Стъпки,
милиони стъпки натежават
по раменете на паважа.
Птиците
с протягането на крилете си
изплитат петолиния от песни.
Пробуждане.
Водата в шепите ни сънни
прошептява и нанякъде побягва.
Роса,
събрана по обувките,
пресекли ъгъла на някоя леха във парка.
Усмивки
вместо поздрави
с дъха на парещо кафе и на надежда.
Вървя -
в една река от сила и от вяра,
в която с баща ми тръгвахме на работа.
© Валентин Иванов Todos los derechos reservados