2 nov 2010, 21:24

Утро

  Poesía » Otra
840 0 1

УТРО



Утро.
Мракът на нощта се сменя
със синия воал на утрото.
Стъпки,
милиони стъпки натежават
по раменете на паважа.
Птиците
с протягането на крилете си
изплитат петолиния от песни.
Пробуждане.
Водата в шепите ни сънни
прошептява и нанякъде побягва.
Роса,
събрана по обувките,
пресекли ъгъла на някоя леха във парка.
Усмивки
вместо поздрави
с дъха на парещо кафе и на надежда.
Вървя -
в една река от сила и от вяра,
в която с баща ми тръгвахме на работа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...