2 nov 2010, 21:24

Утро

  Poesía » Otra
839 0 1

УТРО



Утро.
Мракът на нощта се сменя
със синия воал на утрото.
Стъпки,
милиони стъпки натежават
по раменете на паважа.
Птиците
с протягането на крилете си
изплитат петолиния от песни.
Пробуждане.
Водата в шепите ни сънни
прошептява и нанякъде побягва.
Роса,
събрана по обувките,
пресекли ъгъла на някоя леха във парка.
Усмивки
вместо поздрави
с дъха на парещо кафе и на надежда.
Вървя -
в една река от сила и от вяра,
в която с баща ми тръгвахме на работа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...