2.11.2010 г., 21:24

Утро

835 0 1

УТРО



Утро.
Мракът на нощта се сменя
със синия воал на утрото.
Стъпки,
милиони стъпки натежават
по раменете на паважа.
Птиците
с протягането на крилете си
изплитат петолиния от песни.
Пробуждане.
Водата в шепите ни сънни
прошептява и нанякъде побягва.
Роса,
събрана по обувките,
пресекли ъгъла на някоя леха във парка.
Усмивки
вместо поздрави
с дъха на парещо кафе и на надежда.
Вървя -
в една река от сила и от вяра,
в която с баща ми тръгвахме на работа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....