УТРО
В предутрото нощта е свежа...
В градината се стеле хлад...
Отблясъците плетат мрежи
и искат този свят да спрат.
Блестят очите на росата,
погледнат мъничко и спрат.
Денят се гони със Зората...
И Утрото не ще ги спре!
Над клоните блести Луната...
Играят малките Звезди...
Те ще изчезнат в Синевата,
щом Слънцето ги заслепи.
Аз в този ранен час съм станал
и срещам Изгрева с очи...
Но мойта Празнота остана...
И мъката ми не мълчи!...
Аз тук дойдох със Самотата!...
Несподеленото горчи!...
И спрян тук, между двата свята,
видях как мъката сълзи!...
Роса се рони по тревата,
със мене плаче Пролетта!...
О, как е тежко на душата,
щом те лишат от любовта...
Напира Утрото в небето...
О, как ми трябва Светлина!
Ще издържи ли пак сърцето?!
Ще продължи ли и света!?...
© Христо Славов Todos los derechos reservados