30 июл. 2011 г., 11:38

Утро

665 0 0

                                                     УТРО

 

В  предутрото нощта е свежа...

В градината се стеле хлад...

Отблясъците плетат мрежи

и искат този свят да спрат.

 

Блестят очите на росата,

погледнат мъничко и спрат.

Денят се гони със Зората...

И Утрото не ще ги спре!

 

Над клоните  блести Луната...

Играят малките Звезди...

Те ще изчезнат в Синевата,

щом Слънцето ги заслепи.

 

Аз в този ранен час съм станал

и срещам Изгрева с очи...

Но мойта Празнота остана...

И мъката ми не мълчи!...

 

Аз тук дойдох със Самотата!...

 Несподеленото горчи!...

И спрян тук, между двата свята,

видях как мъката сълзи!...

 

Роса се рони по тревата,

със мене плаче Пролетта!...

О, как е тежко на душата,

щом те лишат от любовта...

 

Напира  Утрото в небето...

О, как ми трябва Светлина!

Ще издържи ли пак  сърцето?!

Ще продължи ли  и  света!?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...